Шафранът е едно от най-ценните богатства за Земята. Името му произлиза от старофренския термин „safran“, през далечния XII век. Негово Величество, което светците почитали, а цветовете му обагряли дрехите на най-висшестоящите особи по света!
Едни от най-ранните сведения за употребата на шафран са именно скалните рисунки. Те били създадени от пещерни хора преди около 50 000 години на територията на днешен Иран, като червените цветове съдържали следи от скъпоценното багрило.
В хода на историята, правим препратка към Древен Египет, където шафранът е бил използван от Клеопатра и други фараони като средство за съблазняване.
Смята се, че именно персите са тези, които откриват „червеното злато“ и с увеличаването на търговията чрез мореплаване, те го популяризират из цял свят.
Хората започнали да го използват в ежедневието си – в своите ритуали, при боядисването на текстил и с употребата му в козметиката. 
Първите документирани сведения за нежното съкровище се откриват в ботаническа справка, съставена от Ашурбанипал през VII век пр.н.е. Там, той разкрива употребата на шафрана за лечение на около 90 болести. Бавно, но величествено, разпростирането му достигнало чак до Северна Америка и Океания. 
Като екзотична подправка шафранът бил високо ценен в Гърция, заради своите ароматни и багрилни свойства. Бил е използван често срещу безсъние и намаляване на главоболие, при прекаляване с любимото вино. 
Една от най-интересните легенди разказва, че императорът Могол Акбар, толкова обичал миризмата на минзухари, че около прозорците на баните в двореца били засадени шафранови полета. Идеята била, че когато задуха вятър, благодатният аромат на цветето се разнасял през прозорците и ухаел прекрасно. И едно е сигурно - аналог на това малко, скъпоценно цвете все още не е открит!